Махайки ръце във въздуха, Хайди Краутър скача и започва диво да танцува на фона на парче на Бионсе. Тя обича да й дават случайни дати, за които да посочва известен рожденик.
4 Септември?„Бионсе!!!“, извиква тя и скача в импровизирания си танц.
16 Април? „Чарли Чаплин!“ 23 Април? „Уилям Шекспир!“
Една от страстите на Хайди е да запаметява рождените дни на знаменити личности.
„Имам добра памет, въпреки, че майка ми казва, че е избирателна“, шегува се Хайди. Друга нейна страст е футболният отбор на Ливърпул. Цял живот е била техен фен и прекарва часове в гледане на мачове със съпруга си Джеймс, фен на Кристъл Палас, който от скоро се е запалил по отбора на жена си.
Кой е любимият й футболист? „Мо Сала“, казва тя без колебание. „Отбелязал е към 100 гола за нас, уникален е!“
Хайди е на 25 и грее, когато говори за интересите си, без значение дали става дума за футбол, за семейството или за Джъстин Бийбър.
Нейната енергия и ентусиазъм за живот са тези, които несъмнено са я подтикнали към едно много по-сериозно начинание.
На 6 и 7 юли Хайди се е подготвила да посети Върховния Съд на Лондон, придружена от съпруга си и своята майка, за да се опита да промени закона за абортиране на деца със синдром на Даун.
Хайди е съкрушена, когато преди три години разбира, че 90% от бременните жени с диагностициран синдром на Даун на плода, прекратяват своята бременност. Това е позволено да се случи до самото раждане, в сравнение със стандартния закон за абортите до двадесет и четвъртата седмица от бременността, който важи в Англия, Уелс и Шотландия.
Заедно с Мари Леа-Уилсън от Брентфорд, западен Лондон, Хайди ще оспорва закона като неравностоен. Тя иска да покаже на света прекрасния живот, който имат тя и съпругът й.
„Хората получават само един списък с медицински проблеми (които биха могли да имат бебетата със синдром на Даун)“, казва Хайди. „Аз не съм това. Ние трябва да виждаме хората отвъд тази екстра хромозома“.
Нейните родители, Лиз и Стив, са разбрали за състоянието на дъщеря си едва след нейното раждане. „И двамата бяхме тотално съкрушени“, казва Лиз, „Трябваше ни дълго време, за да се примирим с него“.
Хайди е била диагностицирана с левкемия и белодробни проблеми, нуждаела се е от сърдечна операция, на която е била подложена едва след като е дарила лекарите със своята широка, лъчезарна усмивка.
Хайди се възстановила и виждайки силата на своето момиченце, Лиз и Стив решили, че ще се отнасят с нея по същия начин, както и с по-големите й двама братя. Те нямали никаква идея какво да очакват, но Хайди опровергавала всяко очакване, което те прогнозирали за нея.
Записали я в масово основно училище, където учителите забелязали колко много са научили нейните съученици за израстването покрай Хайди. Тъй като й се наложило да повтори една година, в един момент тя се оказала в класа на по-малката си сестра Сузи.
Двете момичета продължили образованието си в различни училища за средно образование. „Обичах да ходя на училище“, казва Хайди. „Създадох много приятелства, които продължавам да поддържам и до днес.“ Хайди завършила с диплома за средно образование и продължила, записвайки се на курс по фризьорство и козметика.
След като изкарала курса, Хайди започнала работа в детския фризьорски салон “Распбери” в Ковънтри, където помагала със социалните медии, поддръжката на инвентара и забавленията за малките клиенти.
„Усвоих много умения“, разказва Хайди за този период. За съжаление, тя губи работата си по време на локдауна, но е убедена, че скоро ще се разкрият нови възможности за нея.
„Бих искала да работя с деца. Усвоих много умения с моя племенник, който е на десет. Ние сме много близки – прегърнах го в деня след като бе роден и толкова много го обичам“, казва тя, отново сияеща.
Нейното непоклатимо поведение на човек, който ще се справи с всичко й е помогнало да надмине своите очаквания за образованието и кариерата си. Тя също така се е пренесла да живее в собствен апартамент още в началото на двайсетте си години.
Хайди също така мечтаела и да се влюби. И това също се сбъднало – през социалните мрежи, с един млад мъж на име Джеймс Картър от Уеймаут.
„Свързахме се чрез семейни познати и започнахме да си пишем“, казва Хайди, сияеща. „И двамата сме християни и обичаме да пеем. Но това, което наистина ни свърза е, че и двамата много харесвахме филма „Last of the Summer Wine”.
Тяхната връзка продължила онлайн около година, докато техните родители не осъзнали колко сериозни са нещата между тях – така се срещнали по средата на разстоянието между двете къщи, в Бейзингсток.
„Беше любов от пръв поглед“, казва Хайди. За щастие, Джеймс се почувствал по същия начин. „Каза ми, че щом се прибрал вкъщи, започнал да пише сватбената си реч.“
В края на 2018 г., двойката посетила ресторанта “Playwrights” в Ковънтри, където Хайди се учудила защо баща й вади фотоапарат. В този момент Джеймс паднал на коляно и й предложил брак, за който предварително бил взел вече разрешение. Техните майки избухнали в сълзи, а другите гости избухнали в аплодисменти и накрая получили от ресторанта, като подарък, допълнителен десерт.
„Казах „Да“, казва Хайди, „по-късно Джеймс ми каза, че очите ми са светели, изпълнени с искреност.“
Сватбата била насрочена и Хайди започнала да планува моминското си парти и да обикаля със сестра си Сузи за сватбена рокля. Точно тогава пандемията от коронавирус започнала да превзема света. Обединеното Кралство минало в локдаун и сватбите били забранени до второ нареждане.
Джеймс трябвало да остане в Уеймаут със своето семейство, а Хайди, която до този момент живеела самостоятелно, се преместила отново при родителите си. Така били разделени четири месеца – нещо, което Хайди описва като „кошмар“. „Толкова много ми липсваше“, казва тя.
За щастие, най-накрая правителството отново разрешило сватбите от 4 Юли – точно тяхната първоначална дата. Списъкът от гости бил намален от 220 на 30, Хайди направила моминското си парти по Zoom и дошъл ред на самата церемония.
„Това беше най-прекрасният ден в живота ми,“ казва Хайди. Техният меден месец на езерото Гарда засега е отменен – организирала го е Хайди, заради голямата любов на Джеймс към италианската храна.
От този момент двойката живее в Ковънтри. Тази година Хайди е заета със своята кампания „Не ни премахвайте“. „Малко съм притеснена, но много се вълнувам“, казва тя за предстоящото си явяване във Върховния Съд. „Сегашният закон просто не е равностоен“, добавя.
Това е, може би, една от най-сложните теми в закона и етиката на Обединеното Кралство, с контра-аргументи приоритизиращи избора на жената.
Какво би казала Хайди на родителите, които са открили, че нероденото им дете има синдром на Даун?
„Опитайте се да не се притеснявате. Има много групи посветени на синдрома на Даун, които ще ви подкрепят и много други групи във Фейсбук“, казва тя. „Но, също така, опитайте да се срещнете с някой, който има синдром на Даун. Вижте неговите способности, а не неспособностите“, добавя. „Не обичам тази дума, защото тя показва какво не можем, вместо това какво можем.“
Хайди е изключително горда със своите постижения. „Моята майка не вярваше, че ще се омъжа – дали не разбих очакванията й на пух и прах?“, смее се тя.
„Искам просто хората да видят, че и ние сме същите като всички други.“
Източник и снимки : https://www.bbc.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова