Според моята практика на клиничен психолог, бащите по-трудно възприемат и свикват с диагнозата ADHD. Много от тях смятат, че симптомите са „момчешки лудории“ или временна фаза. Това обаче не помага никому. Да обичаш и приемаш детето си такова, каквото е ще му помогне да е по-успешно в училище и в живота. Тук предлагам план от пет стъпки за бащите да приемат тази диагноза по-лесно.
Децата не са „малки възрастни“. Те виждат света с различни очи. Децата, особено тези с ADHD, живеят за момента и се водят от емоцията. Възрастните живеят за бъдещето и се мотивират от цели. Това до голяма степен обяснява защо много родители срещат такива трудности при опитите да се сближат с детето си и да му помогнат.
Като клиничен психолог с над 20-годишна практика съм работил с училища и безброй семейства. Многократно съм бил свидетел на семейства, които не успяват да помогнат на обърканите си деца, защото не могат да разберат, или не искат да приемат, причината за техните трудности: ADHD.
В такива семейства, бащите като цяло са по-малко склонни да приемат диагнозата на детето си, а някои дори отричат, че такава диагноза съществува. ADHD е когнитивно разстройство: забавено развитие на функциите за самоконтрол. Изводите от научните изследвания са недвусмислени, но някои бащи въпреки това упорито отричат ADHD, тъй като го възприемат като удар над самочувствието им.
Поради тази причина бащите по-рядко информират за честотата и силата на симптомите на ADHD на детето си и са по-малко склонни да търсят медицинска или терапевтична помощ. У дома, в опит да подтикнат детето към по-добри резултати в училище, бащата може да постави граници, които влошават проблемите на детето и семейството.
Игнорирането на проблема го задълбочава с всеки изминат ден.
На никого не му харесва да бъде разсеян, хиперактивен или импулсивен. Децата с ADHD, със сигурност, не са такива по свое желание. Всички деца се нуждаят от любовта и приемането от родителите си, за да се развиват успешно. Колкото по-скоро родителят на дете с ХРНВ го приеме и подкрепи, толкова по-добре това дете ще се справя в къщи, в училище, на игрището и занапред в живота.
Как да бъдеш добър баща на дете с увреждане?
Живеем в свят, в който данните и целите са издигнати в култ, но все още не можем да измерим потенциала на едно дете. Можем да измерим обаче резултатите впоследствие. Ако ADHD се остави без лечение, те съвсем не са розови.
ADHD като цяло (и особено в случаи, когато не е взет под внимание навреме) се свързва с ниско самочувствие, лоши социални умения, ниски оценки в образованието, по-висока злоупотреба с алкохол и наркотици, пътнотранспортни произшествия, трудности с намиране на работа и дори престъпна дейност.
Затова е от критична важност да помогнете на детето си да намери и впрегне своите уникални сили и способности. Много успешни и известни хора (например режисьорът Стивън Спилбърг и певецът Джъстин Тимбърлейк) имат ADHD и са надмогнали съществени трудности. Вашата любов и подкрепа ще помогне на детето ви да успее.
Ето пет правила за това какво трябва и не трябва да се прави:
- ДА: Давайте позитивна обратна връзка. Обратната връзка формира спомени и е база за неговото самочувствие като личност. Ако детето получава негативна обратна връзка, било чрез думи, действия, или оценки, това се отразява на това, как то вижда себе си. Съвременни изследвания показват, че най-силният фактор влияещ на удовлетворението в живота на възрастния е качеството на емоционалния му живот като дете. Позитивното родителство има голямо значение.
- ДА: Проявявайте съчувствие към затруднението му да се контролира. Борбата на детето за саморегулация се отразява пряко на самочувствието му. Характерно за ADHD е невъзможността да се действа в „точката на изпълнение“, т.е, че пациентът не умее да използва знанията си. Затова деца с ADHD се затрудняват да контролират емоциите и държанието си, дори, когато сте ги учили как да го правят. Неприятното е, че детето осъзнава какво трябва да направи, но просто не може. ADHD е извън контрола на детето ви. Ако можеше да управлява емоциите си и да извършва задачите си адекватно, то би го правило.
- НЕ: Не отричайте диагнозата на детето си. ADHD е неврологично заболяване. То не е нещо, което повечето деца израстват. Изследванията показват, че ADHD присъства упорито през целия живот и отива далеч отвъд необузданата детска енергия. Правете разлика между ADHD и „момчешки работи“. Децата нагаждат държанието си спрямо средата и според това с кого общуват. Не пропускайте да забележите, ако не успяват, особено в ситуации изискващи контрол над емоциите, самодисциплина и следване на указания, и особено при дейности, които не са любими на детето, например видео игри.
- НЕ: Не чакайте. Училищното ръководство може да забави предприемането на мерки за адаптиране към нуждите на детето, и да препоръча повече време за наблюдение. През това време учебната дейност става по-сложна, а детето натрупва пропуски във възприемането на материала. Детето с ADHD се мъчи да компенсира тези празнини до момента, в който станат толкова големи, че то се претоварва. Тази стратегия обикновено е губеща, защото пропуска момента за превенция. Изчакването се превръща в мъчителни опити за наваксване. Не позволявайте да се стига дотам.
- ДА: Изправете се срещу страха си. Има ли ADHD някъде в родословното дърво на детето ви – може би от миналото, когато тази диагноза не е била позната? Има ли роднини с пристъпи на необясним експлозивен гняв, насилие, провали в училище, алкохолизъм, хазартна зависимост, серии от неуспешни връзки, трудности с намирането на работа? Макар причините за ADHD да не са установени напълно, изследванията показват, че генетиката и наследството играят съществена роля.
Най-доброто, което можете да направите
Сърцето на едно дете, дори най-„опакото“, се поддава на любовта и вниманието. Ако детето не може да изпълни сърцето си с родителска обич, разбиране и подкрепа, болката и разочарованието ще запълнят празнините. Връзката между дете и родител е фундаментална. Когато е силна, тя може да промени мозъчната дейност на детето към по-добро.
Поставете се на мястото на детето – не само за момент, а постоянно. Опитайте се да си представите как се чувства то, когато се бори да постигне нещата, които са във възможностите му.
Потърсете откровеното мнение на хората, които се грижат и обучават детето ви. Когато слушате със сърцето си, ще чуете и почувствате болката и объркването, които детето ви чувства, но не може да изрази. Това е отправната точка, за да изградите силна връзка с детето с диагноза ADHD.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Красимир Врангов
Източник: www.additudemag.com