Създаването на приобщаващи общности, в които децата с увреждания могат да участват, носи ползи за всички. Приобщаването гарантира, че всяко дете, независимо от своите способности, има възможността да участва в дейности на общността и да чувства, че е част от нея. Подкрепата за приобщаването на деца с увреждания включва разбиране на техните уникални нужди, изграждане на техните силни страни и преодоляване на потенциалните бариери.
Първа стъпка: Определете изходната точка
Установяването на изходна точка е от съществено значение за създаването на успешен план за приобщаване. Разбирането на това, къде се намира детето и семейството му в момента по отношение на ресурси, нужди и цели, помага за формирането на най-добрия подход.
- Обсъдете ежедневните рутини:Помолете семействата да опишат типичен ден, съсредоточавайки се върху участието на детето в общностни дейности и семейни рутини.
- Идентифицирайте силни страни: Подчертайте интересите, уменията на детето и това, което му носи най-голямо удоволствие. Например, дете, което обича животни, може да се възползва от посещение в местен зоопарк.
- Открийте предизвикателства: Определете бариерите, които ограничават участието, като физическа достъпност, сензорни проблеми или социален дискомфорт.
- Определете цели заедно: Работете със семейството, за да очертаете какво искат да постигнат, като например участия в четене на приказки или присъединяване към развлекателен спортен клуб.
Втора стъпка: Идентифицирайте възможности в общността за включване на деца с увреждания
Общностите предлагат много възможности за приобщаване, но намирането на най-подходящата изисква проучване и креативност. Обмислете какво е на разположение и как тези възможности съвпадат с нуждите и интересите на детето.
Изследвайте местни ресурси:
- Библиотеки: Четене на приказки, творчески събития или литературни клубове, предназначени за различни възрастови групи.
- Развлекателни центрове: Адаптивни уроци по плуване, танцови класове или творчески работилници.
- Парк и детски площадки: Достъпни детски площадки или екопътеки в природата.
Мислете нестандартно:
- Фермерски пазари, зоокътове или местни панаири.
- Музеи с дни, подходящи за хора със сензорни проблеми или изложби.
- Семейни филмови вечери или обществени фестивали.
Поискайте препоръки:
Говорете с други семейства, учители или терапевти за приобщаващи и гостоприемни общностни програми.
Трета стъпка: Определете какво ще работи за всяко семейство
Всяко семейство има уникални нужди и обстоятелства, затова е важно подходът да бъде приспособен.
Разберете логистиката:
- Транспорт: Има ли семейството достъп до надежден транспорт? Достъпни ли са възможностите за обществен транспорт?
- График:Кое време от деня е най-подходящо за детето и семейството?
Имайте предвид сензорните нужди:
- Търсете програми с адаптирани условия, като тихи часове или намалено осветление.
- Осигурете инструменти като шумоизолиращи слушалки или фиджет играчки, за да помогнете на детето да се чувства комфортно.
Адаптирайте дейности:
- Модифицирайте очакванията за участие, като позволите на детето първо да наблюдава, преди да се включи в групова дейност.
- Насърчете по-малки и по-тихи групи за деца, които се чувстват претоварени от тълпи.
Осигурете приобщаване на семейството:
- Ангажирайте всички членове на семейството, като избирате дейности, на които всички може да се наслаждават заедно.
- Предложете стратегии, които да помогнат на братята и сестрите да подкрепят детето с увреждане.
Как да разработим план за приобщаване на деца с увреждания в общността
Подробният план гарантира, че усилията за приобщаване са значими и успешни. Следвайте тези стъпки:
Стъпка 1: Определете целта
- Какви конкретни резултати иска да постигне семейството? Например: „Искаме нашето дете да посещава времето за четене на приказки в библиотеката всеки вторник.“
Стъпка 2: Идентифицирайте необходимата подкрепа
- Физическа подкрепа: Достъпни входове, удобни места за сядане или адаприрано оборудване.
- Социална подкрепа: Приятели-връстници, фасилитатори или лидери на приобщаващи групи.
- Емоционална подкрепа: Стратегии за намаляване на тревожността, като предварителни посещения за запознанство или визуални графици.
Стъпка 3: Адресирайте бариерите
- Сътрудничете си с организаторите на общността, за да подобрите достъпността и за по-добро настаняване.
- Осигурете обучение за персонала относно начина на подкрепа на деца с увреждания.
Стъпка 4: Наблюдавайте и коригирайте
- Редовно комуникирайте със семейството за оценка на напредъка.
- Правете промени в плана, когато е необходимо, за да се справите с нови предизвикателства или възможности.
Стъпка 5: Празнувайте успехите
- Признавайте постиженията, като първото успешно участие на детето в дейност.
- Споделяйте положителна обратна връзка с членовете на общността, за да насърчите текущите усилия за приобщаване.
Предприемайки тези стъпки, общностите могат да създадат среда, в които всяко дете се чувства ценено и приобщено. Подкрепата за приобщаването на деца с увреждания не само обогатява техния живот, но и укрепва общността като цяло.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Лина Коцева, фондация “Нашите недоносени деца”
Източник: www.yourtherapysource.com
Photo credit: Freepik