Има много ползи от дислексичния начин на мислене. Гуинет Рийс разговаря с хора, които вярват, че това е тяхната суперсила.
Авторката Кейт Григс ( в средата) би искала повече хора да осъзнаят предимствата, които дислексията дава на хората като Ник Джоунс, основателя на Soho House members club, вляво, и учения Маги Адерин-Покок.
От Гуенет Рийс
Като дете Кейт Григс имала затруднения с четенето и правописа и се чувствала като провал. Но това започнало да се променя, когато на деветгодишна възраст се преместила в друго училище. Това бил първият път, в който осъзнала, че би могло да се извлече нещо положително от това да си различен.
„Дотогава смятах, че съм глупава, че съм провал“ спомня си тя. „Но новите ми учители казаха: „Добре, затрудняваш се с четенето и правописа, но кои са силните ти страни, нека работим върху тях, защото те са това, което в крайна сметка ще използваш през остатъка от живота си!“
Григс, 58-годишна, живееща в Съмърсет, знае, че е била късметлийка. Повечето хора, дори и днес, не знаят, че дислексията има положителна страна. Според проучване на YouGov през 2017, едва три процента от общата аудитория вярва, че да имаш дислексия, е предимство.
Това е така въпреки множеството успешни личности – Стив Джобс, Ричърд Брансън, Кийра Найтли и основателят на ИКЕА Ингвар Кампард, които приписват успеха си на дислексията.
Григс стига дотам, че основава международна благотворителна организация „Създадени от Дислексията”. Също така пише книга „Това е Дислексията”, за да помогне в изтъкването на ползите ѝ. “Дислексията, обяснява тя, е по-малко неспособност и повече различен начин на мислене.”
„Хората виждат единствено трудностите в лошия правопис и граматиката. Но те не забелязват, че хората с дислексия често са отлични в обосновката, решаването на проблеми и общуването, освен това обикновено имат добри зрителни, словесни и творчески умения.”
„Разбира се, хората, които нямат дислексия също могат да притежават тези способности. Но живеещите с нея имат „назъбен” профил (състояние, при което има по-голямо несъответствие между развитието на слабите и силните страни) – ние се справяме зле в някои неща, но брилянтно в други. Силните страни са това, върху което трябва да се съсредоточим.”
Тези силни страни са нещо, което много хора с дислексия, въпреки академичните си затруднения, осъзнават. Проучване, проведено от “Създадени от Дислексията” показва, че 80 % от живеещите с дислексия отдават успеха си главно на своя дислексичен начин на мислене.
Тласък за бизнес лидерите
Навярно предимствата няма къде да бъдат по-ясно изразени, отколкото в света на бизнеса, където, според проучване на BBC, 60 % от самостоятелните предприемачи имат дислексия.
Ник Джоунс, основателят на Soho House members club, казва: „Когато се запозная с някого и той каже, че има дислексия, аз отговарям: „Късметлия!”, защото това позволява различен поглед върху нещата. Предоставя ти изобретателен ум за справяне с проблемите.”
„Аз също прекарвам живота си, опростявайки нещата. Ако нещо е по-дълго от една страница, не го чета, защото не мога. Дислексията кара хората да опростяват, след което да взимат решения по-бързо, което е добре за всички.”
Британската парфюмеристка- мултимилионер Джо Малоун е поредната, която приписва успеха си на дислексията, главно защото я е дарила с мултисензорен подход към живота.
„Често се чудя какво ли щеше да се случи, ако не бях с дислексия”, казва тя.
„Но нестандартният ми начин на мислене е бил ключът към успеха. Тъй като имам дислексия, винаги съм използвала обонянието си, за да запомням неща. Все едно имаш четка за рисуване за нос. Спохождат ме идеи и аз ги пресъздавам чрез носа си в цвят и материя.” Тя допълва: „Много предприемачи имат дислексия. Не е пречка, предимство е. Моята дислексия не е неспособност, а възможност да мисля различно. И ако този свят се нуждае от нещо в момента, то е хора, които мислят различно.”
Дислексичният мозък
Съгласно Националното здравно обслужване (НЗО), всеки един на десет души във Великобритания има някаква степен на дислексия, генетична разлика в мозъка, която изменя способността на индивида да възприема и обработва ежедневно информация.
Това е причината хората, които имат дислексия да се сблъскват с трудности при правописа, четенето, писането и запаметяването на факти.
Въпреки това те често са много по-добри в решаването на проблеми и общуването. Нивото на интелигентност на един човек не се влияе от дислексията.
Точната причина за появата на дислексия не е известна, но изглежда, че тя често е наследствена, казва НЗО. Смята се, че има определени гени, унаследени от родителите, които в комбинация могат да повлияят на някои елементи от ранното мозъчно развитие.
Въпреки че конкретната причина за появата на дислексия е неизвестна, проучвания на мозъка на хора, които имат дислексия показват, че те действително имат различен познавателен профил от тези, смятани за невротипични – буквално могат да се наблюдават физически различия между двата типа мозък.
Проучване на професорМануел Касанова от Университета в Кентъки установява, че изглежда има различия в разстоянията между аксоните и мини-колоните при хората с дислексия.
Всеки неврон в мозъка има дълъг израстък, който излиза, криволичейки, от основата на клетката. Този израстък, няколко пъти по-тънък от човешки косъм, се нарича аксон и е мястото, от което електрическите импулси на неврона отпътуват, за да достигнат останалите неврони.
Тези нишковидни аксони в мозъка позволяват на нервните импулси да се придвижват и да установяват връзка с неврони, намиращи се другаде.
Този профил означава, че има по-малко гънки в мозъка, повече място в пространството, заето от бялото вещество в мозъчната тъкан, повече връзки на голямо разстояние и повече връзки между двете полукълба.
Професор Касанова е установил, че това не засяга само една конкретна част от мозъка, а строежа на цялата структура – може да се предположи, че произлиза например от звуковия дял, който благоприятства гладкото четене и разбирането.
Подобно на това как хората имат различна форма и размер на ръцете, и дължина на пръстите, което може да направи някои от тях по-подходящи за определен вид работа, отколкото други (например фина бродерия и вдигане на тежко), така се обяснява и защо хората с дислексия по-вероятно биха изпъкнали в концептуалното или мащабното мислене, отколкото в различаването на дребни детайли или ученето наизуст.
Признаците на дислексията обикновено се проявяват, когато детето тръгне на училище и се налага да обръща повече внимание на четенето и писането, спрямо предходните години.
Хората, които имат дислексия, може да объркват реда на буквите в думите и да се затрудняват с разбирането на информация, когато тя е написана.
Традиционната образователна система на стандартизирано оценяване в академична среда ощетява хората с дислексия, вместо да приеме предимствата на техния начин на мислене.
Ползи в разузнаването
Хората с дислексия са свръхизявени в разузнавателните операции, като сред включените в стажантската програма на Правителствения комуникационен щаб (ПКЩ) дислексията е четири пъти по-често срещана от средното. Това е така, защото много от силните страни на дислексията – напреднали способности за разсъждения, разпознаване на модели, дивергентно мислене и анализиране на данни, са изключително важни при борбата с тероризма.
Ръководителят на ПКЩ, сър Джеръми Флеминг, казва: „Във всичките си операции имаме хора с дислексия. Имам от най-добрите математици до най-талантливите инженери и най-добрите анализатори в страната, и сред всички тях виждам хора с дислексия.”
Той допълва: „В технологичния си екип имаме човек, който може да разгърне в главата си цялата ни сложна система за поток на данни. Този талант е безценен и ни позволява бързо да разпознаем причините за възникналите проблеми, и незабавно да възстановим и приведем в действие системите. Взели сме множество мерки, за да помогнем на хора като него да реализират пълния си потенциал, тъй като колегите ни с дислексия и тези, принадлежащи към групата на невроразнообразните (обобщен термин за състоянията, които се свързват с различен от установения за обикновен модел на мозъка) са изключително важни за ПКЩ.”
Двадесет и три годишната Луиза е типичен пример сред назначените в ПКЩ. Тя вярва, че дислексията ѝ помага да разрешава проблеми, които другите не успяват.
„Като технически анализатор, дислексичното умение, което използвам най-много, е способността да виждам цялостната картина.”, казва тя.
„Това ми помага да идентифицирам модели, които колегите не винаги виждат. Също така съм много решителна и когато има проблем, не се предавам лесно. Повечето хора в ПКЩ са се сблъсквали с дислексията, така че определено можете да се насочите да работите тук.”
Подобряване на осъзнатостта относно предимствата на дислексията
Има сходни истории за успех на хора с дислексия сред много професии – от учени до архитекти, от писатели до майстор-готвачи.
В изкуството Пабло Пикасо създава кубизма, рисувайки нещата така, както ги вижда, често в безредие, наопаки или с главата надолу, докато Трейси Емин включва неправилен правопис в творбите си.
В спорта предимствата на дислексията включват повишено пространствено осъзнаване и зрителни способности.
Бившият състезател във Формула 1 сър Джеки Стюарт казва: „Старата писта Нюрбургринг имаше 187 завоя на обиколка и аз все още мога да ви кажа всяка смяна на предавките и всеки спирачен път на всеки един от 187-те завоя. Но не мога да кажа азбуката.”
В науката британският учен и водещ на предаването на ВВС „Небето през нощта” Маги Адерин-Покок казва, че несъзнателно е завъртяла кариерата си около силните си страни, вследствие на дислексията.
„Ако си академичен учен, животът ти зависи от писането на доклади”, казва тя.
„Затова осъзнах, че трябваше да изпитам нещата на практика и навлязох в науката и инженерството, след това в индустрията. Също така обичам научното общуване, затова насочих кариерата си натам.”
Тя добавя: „По някакъв начин това е плашещо – какво съм аз и какво е дислексията? Но също така е могъщо и мотивиращо. През цялата си кариера явно съм мислила различно от останалите в групата си и понякога това е толкова полезно – когато всички поемат в една посока, а ти им кажеш „Добре, но обмислихме ли този вариант?”
Казва, че е загрижена за настоящата учебна програма, която учи децата „не да мислят, а да вземат изпити”.
„Имаме нужда от творци, имаме нужда от въображение, имаме нужда от хора, които могат дa разказват истории, и от такива, които могат да прилагат знания в разнообразни ситуации. Това са нещата, в които дислексиците процъфтяват и ми се иска учителите да осъзнаваха доброто и лошото (ин и ян) на дислексията.”
Необходимостта от по-добра преподавателска подготовка по отношение на дислексията и променящата се работна сила на Великобритания, все по-усилено задвижвана от изкуствения интелект и машините, са ключовите задвижващи сили зад кампанията на Кейт Григс.
„Огромното мнозинство от учителите няма представа за дислексичните предимства”, казва тя.
„Но когато погледнем какви бъдещи качества ще се изискват в работата, сред тях са общуване, аналитично мислене, приспособимост, поемане на инициатива и съпричастие. Всички те са основни характеристики на дислексията и е абсолютно наложително да започнем да виждаме дислексията като преимущество.”
Източник и снимки:https://inews.co.uk
Превод за Център за детско развитие: Наталия Недкова
Редакция: Мирослава Бояджиева