Дълги години ми се искаше да нямам затруднения в ученето. Мислех, че ако обучителния ми проблем се “излекува”, тогава животът ми ще бъде перфектен. Ако някой ми беше казал като дете, че някога ще говоря открито за моето увреждане, нямаше да повярвам.
Първата статия, която публикувах в списанието The Mighty беше за обикновените трудности, с които се сблъсквам като човек с ограничено движение на ръцете. Радвах се, че ще бъде публикувана, но и нервно очаквах реакциите на другите хора. Бях приятно изненадана, че имам топла и подкрепяща публика. Започнах да пиша повече статии и ми се предоставиха повече възможности, въпреки че все още моите затруднения в ученето и сръчността на ръцете, бяха предизвикателство за мен. Но скоро научих колко мощна е подкрепата от връстници за хората с увреждания.
Чрез споделянето на моята история, намерих подкрепа от връстници, които също имат затруднения в ученето. Много хора казаха, че моята история им е помогнала с това, че им е дала подходящия начин, по който да опишат собственото си нарушение. Други посочиха, че определени аспекти на затрудненията в ученето, които споменавам, биха могли да се отнасят до тях.
Дълги години се срамувах, че имам нарушение.
Не исках другите хора да знаят за него. Поради факта, че то не се забелязваше, често оставаше скрито за непознатите, но в малката сплотена общност, в която ходех на училище, беше невъзможно да се скрие. Връстниците ми в училище знаеха, че имам затруднения в ученето. Обществото приемаше хора, приличащи си един с друг, и не харесваше никой, който беше различен. Исках да се впиша и да бъда приета така, както всички останали. Въпреки че продължавам да изпитвам затруднения в ученето, подкрепата от връстници ми помогна да се освободя постепенно от стигмата, която чувствах.
Друга полза от подкрепата, която получаваш от връстници, е да можеш да покажеш нарушението си. За хората с увреждания е важно да развият усещане за връзка. Спомням си, че не познавах много хора, които са имали затруднения в ученето, а след това са станали успешни възрастни. Често чувствах липса на връзка с моите връстници в училище. По-голямата част от моите съученици в часовете за подпомагане на обучението имаха проблеми с четенето и поведението. За съжаление, много от тях произхождаха от семйства с проблеми. Много от тях не ме смятаха за умна и ми казваха колко съм тъпа. Спомням си, че един връстник от класа винаги ме наричаше с разни епитети. Съучениците ми смятаха, че съм глупава, защото посещавах допълнителни часове по математика, а тестовете трябваше да ми бъдат четени на глас.
Много хора свързват затрудненията в ученето с трудности при четене, но малко хора знаят, че дискалкулията, т.е. изпитване на трудност при смятане, е реално съществуващо нарушение. Хората считат, че няма как да имам затруднения при смятане, защото мога да правя някои елементарни изчисления и да броя. Мнозина не разбират напълно как моето нарушение засяга ежедневния ми живот в математиката и други области. Но човек, който живее със същото състояние като мен, разбира по-добре, защото знае какво е.
За мен е важно да се обградя с други хора, които имат подобна диагноза.
Мога да споделя опита си със семейството и приятелите си, които нямат затруднения в ученето, но дори любимите хора може да не разберат какво е да си с моето затруднение.
Въпреки че опитът на всеки човек със затруднения в ученето е уникален, има някои неща, които са общи. Видът и симптомите може да са различни, но чувствата, свързани с тях, са сходни. Подкрепата от връстници създава общност от разбиращи хора. Моите връстници може да не са в състояние да поправят или излекуват нарушението ми, но те ми дават своето приятелство и са винаги готови да ме изслушат.
Подкрепата от връстници може да се извършва в специални групи или виртуално, особено по време на пандемия. Някои програми се отнасят до официални групи за подкрепа на връстници, докато други са насочени към интереси, като водене на журнали или изкуство, но пак осигуряват връзка с други връстници с увреждания.
Изминаха няколко години, откакто първата ми статия беше публикувана в списанието The Mighty и много години, откакто бях диагностицирана като дете, имащо затруднения в ученето. Все още се сблъсквам с предизвикателства, свързани със сръчността на ръцете, математиката и други неща. Но това, което се промени е, че сега се чувствам по-малко самотна в радостите и предизвикателствата на нарушението ми. Знам, че други хора имат затруднения в ученето и разбират какво е да живееш с това. Помагам и на други, като споделям моята история и работя със студенти в работата си като помощник педагог.
От сърце съм благодарна за огромната подкрепа от връстници, която ми беше оказана.
Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса: Валентина Иванова
Photo credit: Freepik