Синдром на хиперактивност и дефицит на внимание (СДВХ или на английски ADHD – Attention deficit hyperactivity disorder) е едно от най-често срещаните нарушения на невропсихологичното развитие при децата. Нарушението традиционно се свързва с детската възраст, но на практика това е състояние, което съпътства човек през целия му живот. ADHD е широко понятие и състоянието може да има различни проявления при различните хора.
Мета-анализ от 175 проучвания по света, фокусирани върху разпространението на ADHD при деца на възраст под 18 години е установил, че състоянието се среща при 7,2% от подрастващите (Thomas et al.2015). Според изчисленията, това означава, че около 129 млн деца по света живеят с ADHD.
Проучвания от 10 държави в Америка, Европа и Близкия изток, правят изчисление, че състоянието се среща при около 3,4 % от възрастните (Fayyad et al. 2007). Източник: Children and Adults with Attention Deficit/Hyperactivity Disorder (CHADD)
Състоянието понякога се нарича Синдром на дефицит на вниманието ADD, но се смята, че това вече е остарял термин. Понятието се е използвало в миналото да характеризира човек, който има трудности да се фокусира и да задържи вниманието си, но не е хиперактивен. Американската психиатрична асоциация публикува пето издание на Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства през май 2013 година. Така на практика са променени критериите, по които се получава диагнозата синдром на хиперактивност и дефицит на внимание.
По-долу може да се запознаете с видовете и симптомите на хиперактивност и дефицит на внимание:
- Невнимание – обичайно това е причината да се твърди, че някой има ADD или т.нар. класически дефицит на вниманието. При тези хора освен липса на внимание има и лесна разсеяност, но те не са истински хиперактивни или импулсивни;
- Хиперактивен/импулсивен – този вид се наблюдава, когато човек е хиперактивен и действа импулсивно, но не страда от липса на внимание и неспособност за концентрация;
- Комбиниран тип – комбинираният синдром на дефицит на внимание се открива при човек, който притежава едновременно неспособност да се съсредоточи, хиперактивност и импулсивност.
Липса на внимание
Липсата на внимание и неспособността за съсредоточаване са само част от симптомите на ADHD / СДВХ. Доктор може да диагностицира дете с липса на внимание при наличието на следните признаци:
- лесно се разсейва
- забравя често неща от ежедневието
- неспособност да се съсредоточи върху детайли и прави грешки в училищните си задачи от невнимание
- затруднения докато работи върху задачи и участва в дейности
- игнорира, когато някой му говори, дори когато се обръща директно към него
- не следва инструкции инструкции
- не завършва започнатите задачи, независимо дали става въпрос за училище или къщна работа
- губи фокус или лесно се разсейване от странични неща
- проблем с организацията
- не харесва и избягва задачи, които изискват дълги периоди на умствени усилия, като домашните в училище
- липсват му важни умения, необходими извършването на задачи и дейности
Хиперактивност и импулсивност
Лекарят може да диагностицира едно дете като хиперактивно или импулсивно, ако то:
- не спира да се движи
- говори прекалено
- изпитва сериозни затруднения, ако се налага да чака на опашка
- извива се на седалката си, докато седи, потупва ръце или крака или се тресе
- става от място, когато се очаква да остане седнало
- тича наоколо или се катери в неочаквани моменти и неподходящи ситуации
- не може да играе тихо или да участва в различни игри
- отговаря, преди някой да довърши въпроса
- нахлува и прекъсва постоянно другите
Други симптоми
Невниманието, хиперактивността и импулсивността са важни признаци за диагностика на ADHD / СДВХ. Освен тях, едно дете или възрастен трябва да отговаря на следните критерии, за да бъдат диагностицирани с него:
- има няколко от симптомите преди да навърши 12-годишна възраст
- симптомите му се проявяват в повече от една среда: в училище, у дома, с приятели или по време на други дейности
- дава ясни индикации, че симптомите му пречат на правилното функциониране в училище, на работа или в различни социални ситуации
- има симптоми, които не се обясняват с друго състояние, като настроение или тревожни разстройства
Възрастни със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност ADHD / СДВХ
Възрастните с този синдром, обикновено имат разстройство от детството, но може да се диагностицират доста по-късно в живота. Оценката обикновено се извършва под въздействието на връстник, член на семейството или колега, който наблюдава проблеми в работата или в отношенията.
Възрастните могат да имат всеки от трите подтипа на синдрома. Симптомите при възрастни могат да се различават от тези на децата, поради относителната зрялост на възрастните, както и физическите различия между възрастни и деца.
Сериозност на симптомите
Симптомите на синдрома могат да варират от леки до тежки, в зависимост от уникалната физиология и среда на човека. Някои хора са леко невнимателни или хиперактивни, когато изпълняват задача, която не им харесва, но имат способността да се фокусират върху задачи, които харесват. Други могат да имат по-тежки симптоми. Те могат да им повлияят на училището, работа и социални ситуации.
Симптомите често са по-тежки в неструктурирани групови ситуации, отколкото в структурирани и поощряващи ситуации. Например, детската площадка представлява неструктурирана групова ситуация. Класната стая може да представлява структурирана и базирана на поощряване среда. Други състояния, като депресия, тревожност или невъзможност за учене и разбиране, могат да влошат симптомите.
Някои хора съобщават, че симптомите изчезват с възрастта. Възрастен със синдром на дефицит на вниманието, който е бил хиперактивен като дете, може да открие, че вече е в състояние да остане седнал или да ограничи частично своята импулсивност.
Какво да запомните?
Определянето на вашия тип дефицит на внимание ви поставя една стъпка по-близо до намирането на правилната терапия. Не забравяйте да обсъдите всичките си симптоми с вашият наблюдаващ специалист, за да получите точна диагноза.
Въпрос: Може ли едно дете да израсте синдрома на дефицит на внимание или ще продължи и в зряла възраст, ако не се лекува?
Отговор: Съвременното мислене предполага, че докато детето расте, префронталната мозъчна кора също расте и узрява. Това намалява симптомите. Предполага се, че приблизително една трета от хората вече нямат симптоми на синдром на дефицит на внимание и хиперактивност по време на зряла възраст. Други може да продължат да имат симптоми, но те могат да бъдат по-леки от тези, забелязани през детството и юношеството.
Източник: Healthline Media
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Боряна Михайлова