Децата се сблъскват с много нови неща, докато порастват. Започват училище, срещат нови приятели, научават се да плуват, състезават се в различни спортове.
Всяко ново предизвикателство се усеща като огромна стъпка напред!
Децата и тийнейджърите често чувстват смесица от емоции, когато се срещат с нови и непознати неща. Дори да е позитивно, непознатото може да бъде и стресиращо. Нормално е за тях да се чувстват развълнувани от това, което предстои, но и да се притесняват дали са готови да се справят.
Притеснението не винаги е лошо. То е нормална реакция към големите събития, промени или предизвикателства. Притеснението е начин на мислене и предчувствие: „Готов ли съм за това?”, “Какво ще се случи?”, “Безопасно ли е да продължа?”, “Какво трябва да направя, за да се подготвя?”, “Как ще го направя?”, “Ами ако съм притеснен?”…
Осмислянето на моментите, които ги притесняват – спокойно и с подкрепата на родителите – може да помогне на децата да се подготвят за това, което предстои. Когато децата се почувстват готови, те могат да се фокусират върху тази част от предизвикателството, която наистина очакват.
Как могат да помогнат възрастните
Понякога децата избягват нещата, които чувстват като нови и като предизвикателство. Но точно справянето с тези неща (които са безопасни и подходящи за тяхната възраст) им помага да порастват. С всяко ново предизвикателство, те натрупват умения и увереност.
Родителите могат да помогнат на децата и тийнейджърите да се справят, без да позволяват притеснението и тревогата да ги спре.
Ето как:
Прекарвайте време с децата си.
Правете това всеки ден, дори и да е само за няколко минути. Правете неща заедно, които са приятни и за двама ви. Отидете на разходка, гответе, хапвайте заедно, играйте или просто се помотайте някъде. Намерете начини да се усмихвате и да се смеете заедно. Това поддържа връзката помежду ви здрава и позитивна. И създава възможности детето ви да се отпусне пред вас.
Питайте ги какво точно си мислят.
Помогнете на децата да опишат точно какво мислят и чувстват. Може не винаги да имат какво да кажат. И може не винаги да искат да говорят за това, което мислят. Важно е да знаят, че сте на разположение, за да ги изслушате и да поговорите по всяко време.
Слушайте с търпение.
Когато децата пожелаят да говорят, слушайте с пълно внимание. Давайте им време да подредят мислите си и да изразят чувствата си с думи. Задавайте уточняващи въпроси. Не бързайте със съветите. Направете така, че да ви повярват. Изслушвайте спокойно всичко, което имат да споделят.
Валидирайте.
Кажете им, че разбирате, че е нормално да чувстват това, което чувстват. Че притеснението е нормално. Опитвайте се да не казвате: „Няма за какво да се тревожиш”. Това може да ги накара да си мислят, че не е нормално да се чувстват по този начин. Вместо това, изслушвайте ги спокойно и приемете чувствата им. Това ще ги накара да споделят повече.
Насърчете ги сами да измислят как да се справят.
Трябва да се почувстват способни, затова не изскачайте направо с решение на проблема. Вместо това ги насърчете да помислят какво биха могли да направят и подкрепете добрите идеи. Обсъдете ги заедно и им припомнете моментите, когато са се справили с подобна трудност в миналото. Предложете помощта си, при необходимост.
Помогнете им да се упражняват.
Когато е възможно, помогнете на децата да разбият предизвикателството на няколко стъпки. Нека преминават през него стъпка по стъпка, докато постигнат крайната си цел. Отпразнувайте всеки малък успех!
Окуражавайте!
Награждавайте всяко усилие и прогрес. Казвайте им, че това, което са казали или направили, ви прави горди. Помагайте им да се успокояват, за да не се натрупва стрес и притеснение.
Помагайте им да очакват добро развитие на нещата.
Поинтересувайте се какво смятат, че върви добре и за какво се вълнуват. Попитайте ги за нещо положително, което се е случило през деня. Споделяйте и добрите неща от вашия ден. Кажете им, че е хубаво да споделят тревогите си, но би било по-добре да се фокусират върху добрите моменти.
Успокоявайте ги.
Понякога децата и тийнейджърите могат да се почувстват претоварени от притеснения. В тези моменти, опитите ви да обсъдите нещата, едва ли ще помогнат. По-добре би било, да предложите успокоение и разбиране. Напомнете им, че вие сте винаги готови да им помагате да преминат през трудностите. Научете ги да практикуват спокойно дишане, за да отпускат ума и тялото си при нужда.
Какво да правим ако детето се тревожи твърде много?
Понякога притесненията се влошават с времето. Ако децата се тревожат твърде много, е трудно да се наслаждават на училището, заниманията или приятелите си. Притесненията могат да започнат да се отразяват на съня или храненето. Те могат да накарат децата да се чувстват тревожни или уплашени и да избягват неща, които биха могли да им донесат радост. Това може да е признак на тревожно разстройство.
Ако детето ви има притеснения, стрес или тревожност, с които ви изглежда, че е твърде трудно да се справите, говорете с педиатър или със специалист по психично здраве. Детската тревожност може да се подобри с правилното лечение и подкрепа.
Източник:kidshealth.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Лилянова
Photo credit: Freepik